Измъчена любов

9 янв. 2013 г., 13:18

Поэзия

470 0 2

Под власт на някакви заблуди,

преграда расне между нас.

Замерваме се с думи луди,

надигаме отчаян глас.

Във нощите не ни е гладко

и мръзнеме със дни във лед.

Сдобряването ни е сладко

и всичко си е пак наред.

Но тровим си сърцата с мъка,

а мойта смесвам я с любов.

И истината ни двуръка

е парещият ни картоф.

И някак ставаме далечни

по пътя ни един и същ.

А ласки - някога сърдечни,

заглъхват, като гръм могъщ.

Че скрита ревност ме човърка -

сърцето стяга, като с връв.

И някой в раната ми бърка -

изстисква я дори до кръв.

Не си помисляй да ме пъдиш...

Към мене честна ти бъди.

Преди за нещо да ме съдиш,

ти първо себе си съди.