Измъчена любов
Под власт на някакви заблуди,
преграда расне между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.
Във нощите не ни е гладко
и мръзнеме със дни във лед.
Сдобряването ни е сладко
и всичко си е пак наред.
Но тровим си сърцата с мъка,
а мойта смесвам я с любов.
И истината ни двуръка
е парещият ни картоф.
И някак ставаме далечни
по пътя ни един и същ.
А ласки - някога сърдечни,
заглъхват, като гръм могъщ.
Че скрита ревност ме човърка -
сърцето стяга, като с връв.
И някой в раната ми бърка -
изстисква я дори до кръв.
Не си помисляй да ме пъдиш...
Към мене честна ти бъди.
Преди за нещо да ме съдиш,
ти първо себе си съди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
