koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
9.01.2013 г., 13:18 ч.

Измъчена любов 

  Поезия
469 0 2

Под власт на някакви заблуди,

преграда расне между нас.

Замерваме се с думи луди,

надигаме отчаян глас.

 

Във нощите не ни е гладко

и мръзнеме със дни във лед.

Сдобряването ни е сладко

и всичко си е пак наред.

 

Но тровим си сърцата с мъка,

а мойта смесвам я с любов.

И истината ни двуръка

е парещият ни картоф.

 

И някак ставаме далечни

по пътя ни един и същ.

А ласки - някога сърдечни,

заглъхват, като гръм могъщ.

 

Че скрита ревност ме човърка -

сърцето стяга, като с връв.

И някой в  раната ми бърка -

изстисква я дори до кръв.

 

Не си помисляй да ме пъдиш...

Към мене честна ти бъди.

Преди за нещо да ме съдиш,

ти първо себе си съди.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??