14 дек. 2008 г., 17:38

Измълчаните думи

1K 0 23
Измълчаните думи през прорези слизат
по задъхани друми на неми сълзи.
В този свят на обичане думите нямат
вечен бряг, лъкатушат по слепи следи.
Затова скришно плачат във тъмното
уморени до шепот две думи-криле,
ненамерили в здрача на стръмното
най-обичното чисто небе...
Затова със пороите ласкави вятърът
е довял във съня им мечти,
да запомнят, че някъде има ги...
измълчани, но истински думи-следи.
Ако утре по лазурите тръгне сърцето
и зората в любов зазори,
измълчаните думи във песен ще литнат,
и  небето им синьо oт любов ще струи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Обичам те!" ... и досега си стоят глухи във мен, никой не ги е чувал. Прекрасен стих!
  • Нямат вечен бряг...само литват понякога, а ни се иска да е завинаги.
    Жени!
  • Измълчаните думи са нашата болка,
    в сърцата напират, не щат да летят.
    Измълчаните думи, светлината ни спират,
    пусни ги навънка. Нека горят!
    Прекрасна си!
  • Благодаря ви!
  • "Измълчаните думи през прорези слизат по задъхани друми на неми сълзи..." Създала си очарователен стих, Джейни! Целувки!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...