Измълчаните думи
Измълчаните думи през прорези слизат
по задъхани друми на неми сълзи.
В този свят на обичане думите нямат
вечен бряг, лъкатушат по слепи следи.
Затова скришно плачат във тъмното
уморени до шепот две думи-криле,
ненамерили в здрача на стръмното
най-обичното чисто небе...
Затова със пороите ласкави вятърът
е довял във съня им мечти,
да запомнят, че някъде има ги...
измълчани, но истински думи-следи.
Ако утре по лазурите тръгне сърцето
и зората в любов зазори,
измълчаните думи във песен ще литнат,
и небето им синьо oт любов ще струи.
по задъхани друми на неми сълзи.
В този свят на обичане думите нямат
вечен бряг, лъкатушат по слепи следи.
Затова скришно плачат във тъмното
уморени до шепот две думи-криле,
ненамерили в здрача на стръмното
най-обичното чисто небе...
Затова със пороите ласкави вятърът
е довял във съня им мечти,
да запомнят, че някъде има ги...
измълчани, но истински думи-следи.
Ако утре по лазурите тръгне сърцето
и зората в любов зазори,
измълчаните думи във песен ще литнат,
и небето им синьо oт любов ще струи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
