Изневяра

7 дек. 2008 г., 14:43

Поэзия » Любовная

645 0 3

Стоя си на бара, пуша цигара

и мъката си в алкохола давя.

Дано ми помогне да забравя,

да забравя твоята изневяра.

По теб сърцето ми скърби

и много, много ме боли,

че вече друга имаш ти,

но щастлив ли си с нея, я кажи?

В нощите, когато нея бленуваш,

моите устни насън ще целуваш.

Ще си спомняш за нашите дни и нощи прекрасни

и за милувките ни страстни.

Стоя безмълвна на бара

и в димни облаци витая,

до мене достигат погледи жадни,

коментари и подигравки банални,

но те не разбират как душата ми страда,

във мене те виждат поредната лека и пияна жена.

Но вече не мога, не издържам така,

солени сълзи сбирам в своята ръка.

Студена пот облива моята душа,

щом видя отражението си на изтерзана жена.

И тръгвам бавно в студената нощ,

без цел и посока вървя.

Изведнъж пред мен застана ти

и едва чуто каза: Прости.

Прегърна ме нежно и каза: Прости.

С целувки обсипа ме и каза: Прости.

Но прошка тъй лесно не ще ти аз дам,

обичаш ти другата, това ясно знам.

Една от двете избери

и верен на нея до края остани.