7.12.2008 г., 14:43 ч.

Изневяра 

  Поезия » Любовна
577 0 3
Стоя си на бара, пуша цигара
и мъката си в алкохола давя.
Дано ми помогне да забравя,
да забравя твоята изневяра.
По теб сърцето ми скърби
и много, много ме боли,
че вече друга имаш ти,
но щастлив ли си с нея, я кажи?
В нощите, когато нея бленуваш,
моите устни насън ще целуваш.
Ще си спомняш за нашите дни и нощи прекрасни
и за милувките ни страстни.
Стоя безмълвна на бара
и в димни облаци витая,
до мене достигат погледи жадни,
коментари и подигравки  банални,
но те не разбират как душата ми страда,
във мене те виждат поредната лека и пияна жена.
Но вече не мога, не издържам така,
солени сълзи сбирам в своята ръка.
Студена пот облива моята душа,
щом видя отражението си на изтерзана жена.
И тръгвам бавно в студената нощ,
без цел и посока вървя.
Изведнъж пред мен застана ти
и едва чуто каза: Прости.
Прегърна ме нежно и каза: Прости.
С целувки обсипа ме и каза: Прости.
Но прошка тъй лесно не ще ти аз дам,
обичаш ти другата, това ясно знам.
Една от двете избери
и верен на нея до края остани.
  

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??