Изневяра
Стоя си на бара, пуша цигараи мъката си в алкохола давя.Дано ми помогне да забравя,да забравя твоята изневяра.По теб сърцето ми скърбии много, много ме боли,че вече друга имаш ти,но щастлив ли си с нея, я кажи?В нощите, когато нея бленуваш,моите устни насън ще целуваш.Ще си спомняш за нашите дни и нощи прекраснии за милувките ни страстни.Стоя безмълвна на бараи в димни облаци витая,до мене достигат погледи жадни,коментари и подигравки банални,но те не разбират как душата ми страда,във мене те виждат поредната лека и пияна жена.Но вече не мога, не издържам така,солени сълзи сбирам в своята ръка.Студена пот облива моята душа,щом видя отражението си на изтерзана жена.И тръгвам бавно в студената нощ,без цел и посока вървя.Изведнъж пред мен застана тии едва чуто каза: Прости.Прегърна ме нежно и каза: Прости.С целувки обсипа ме и каза: Прости.Но прошка тъй лесно не ще ти аз дам,обичаш ти другата, това ясно знам.Една от двете избери и верен на нея до края остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
