19 мар. 2013 г., 16:24

Изневяра 

  Поэзия » Любовная
782 0 10

Ела. Седни до мен. Недей да плачеш.
Сега са вече други времена.
Годините ни станаха палачи -
посякоха ни с хлад и рутина.

Да, сбърках много. Помниш. И пред тебе...
аз нямах как и дума да река.
Бях изкушен. Човек съм. Страшно земен.
Изневерих ти. Как да отрека?!

И щастието си събра багажа.
Разхвърля мисли, думи, истини.
Таксито изръмжа върху паважа,
а аз нарамих всички спомени...

И пътищата после ни поеха -
ти срещна друг, аз все сънувах теб...
Животът ми бе чаша безутеха,
а твоят с онзи мъж - масло и мед...

И, казваш, той си тръгнал... С хубавица.
Разбирам го... за този сладък грях.
Оставаш ли?! За мене си светица!
Аз грешката си с обич надживях.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??