Изневяра
Ела. Седни до мен. Недей да плачеш.
Сега са вече други времена.
Годините ни станаха палачи -
посякоха ни с хлад и рутина.
Да, сбърках много. Помниш. И пред тебе...
аз нямах как и дума да река.
Бях изкушен. Човек съм. Страшно земен.
Изневерих ти. Как да отрека?!
И щастието си събра багажа.
Разхвърля мисли, думи, истини.
Таксито изръмжа върху паважа,
а аз нарамих всички спомени...
И пътищата после ни поеха -
ти срещна друг, аз все сънувах теб...
Животът ми бе чаша безутеха,
а твоят с онзи мъж - масло и мед...
И, казваш, той си тръгнал... С хубавица.
Разбирам го... за този сладък грях.
Оставаш ли?! За мене си светица!
Аз грешката си с обич надживях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
