8 июн. 2010 г., 18:13

***изнудително***

1.3K 0 10
Простете за нахалния ми зов,
достигнал до ушите ви смутени,
аз, можейки, заровила бих в ров
и него, и гърдите си големи,

но в тях побрано е едно сърце,
което Ви копнее и обича,
но Вашето мълчание, уви,
на бавна смърт от лудост ме обрича.
И затова, във своя безизхóд,
ще разглася, че любихте ме страстно -
и всички те ще цъкат със език,
и ще завиждат - повече от ясно!

Дали ще потвърдите този слух,
за тях – любовник, а за мен – евнух?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, направо ми усмихна деня.
  • така се прави, уважаемий, иначе има да си чакаш като средностатистическия избирател да ти са получи )))))))))
  • Лай-ло-лай,ло-лай, ло-лай-лаааа... Лайла, много темпераментно, но не си му оставила избор... дори колкото на средностатистически избирател!
  • мерси Марина, Никол, радвам се, че сте тук
  • Каква поезия!!! Забележителна!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...