18 янв. 2007 г., 18:25

Изоставен

1.3K 0 4
Защо сега ти мен остави?
Нима случилото се между нас забрави?
Обърна ми гръб и си замина,
Не знаейки че мога да загина.
Опитах се да ти докажа любовта си.
Защо не ми повярва каква,каква жена си?
Казваше ми че обичаш друг.
Защо не бе тогаз при него ами тук?
Опитах се душата си да ти дам.
Молех ти се като в храм.
Не знаеше ти що е пощада.
Обиждаше ме като в някоя шарада.
Карахме се и се сърдехме един на друг.
Чувствах се след това като боклук.
Молех ти се след това да ми простиш,
А ти все гледаше да ме нараниш.
Защо те обичах,защо все още те обичам?
Не виждам ли че на страдание се обричам?
Замина си ти,а аз останах сам,
Като мишка в безмилостен капан.
О, ... ти в мен не се влюби,
и това душата ми погуби.
Лутах се из дълбините на твоите очи.
Но ти ми каза”Покой не ще намериш ти.
Винаги ще ме обичаш,
Името ми насън ще изричаш,
Но няма аз да бъда с теб,
Защото имам аз сърце от лед.”
И ето ме сега тъгувам,
Самотен по света пътувам.
Защо сега ти мен остави?
Защо за случилото се между нас забрави?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Нешовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси на всички.Засега пишем от мъка.Да се надяваме че ще има и за кеф
  • Наистина е изстрадан стиха ти!
    Искрен си!
    Поздрав!
  • Много изстрадал стих,наистина любовта не се забравя особенно когато е оставила незаличими следи след себе си,но...СЪДБА!Живота продължава!Поздрав за стиха!
  • Много силно признание, .........но дали заслужава любовта ти ?
    Харесва ми, добре дошъл.
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...