maikule (Момчил Нешовски)
4 4
18 янв. 2007 г., 18:25

Изоставен 

  Поэзия
1082 0 4
Защо сега ти мен остави?
Нима случилото се между нас забрави?
Обърна ми гръб и си замина,
Не знаейки че мога да загина.
Опитах се да ти докажа любовта си.
Защо не ми повярва каква,каква жена си?
Казваше ми че обичаш друг.
Защо не бе тогаз при него ами тук?
Опитах се душата си да ти дам.
Молех ти се като в храм.
Не знаеше ти що е пощада.
Обиждаше ме като в някоя шарада.
Карахме се и се сърдехме един на друг.
Чувствах се след това като боклук.
Молех ти се след това да ми простиш,
А ти все гледаше да ме нараниш.
Защо те обичах,защо все още те обичам?
Не виждам ли че на страдание се обричам?
Замина си ти,а аз останах сам,
Като мишка в безмилостен капан.
О, ... ти в мен не се влюби,
и това душата ми погуби.
Лутах се из дълбините на твоите очи.
Но ти ми каза”Покой не ще намериш ти.
Винаги ще ме обичаш,
Името ми насън ще изричаш,
Но няма аз да бъда с теб,
Защото имам аз сърце от лед.”
И ето ме сега тъгувам,
Самотен по света пътувам.
Защо сега ти мен остави?
Защо за случилото се между нас забрави?

© Момчил Нешовски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси на всички.Засега пишем от мъка.Да се надяваме че ще има и за кеф
  • Наистина е изстрадан стиха ти!
    Искрен си!
    Поздрав!
  • Много изстрадал стих,наистина любовта не се забравя особенно когато е оставила незаличими следи след себе си,но...СЪДБА!Живота продължава!Поздрав за стиха!
  • Много силно признание, .........но дали заслужава любовта ти ?
    Харесва ми, добре дошъл.
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??