На хълма, там, стои и чака,

един самотен, изоставен гроб.

И всеки минувач го подминава,

и той е сам и ден, и нощ.

Но той стои и чака там,

от хиляди години прокълнат.

Обречен всеки да го подминава,

обречен е завинаги да бъде сам.

Защо ли Бог е изоставил

тоз изсъхнал и ограбен кът?

Защо ли даже птиците не кацат

на тоз единствен на хълмовете кръст?

Защо никой не плаче на този гроб,

защо самотен е останал?

Защо ли никой не убива самотата,

защо ли никой не убива тишината?

Без сълзи и без следи от изсъхнали цветя,

без име, спомен и любов,

стои си там на хълмовете в безкрая

един самотен, изоставен гроб!