На хълма, там, стои и чака,
един самотен, изоставен гроб.
И всеки минувач го подминава,
и той е сам и ден, и нощ.
Но той стои и чака там,
от хиляди години прокълнат.
Обречен всеки да го подминава,
обречен е завинаги да бъде сам.
Защо ли Бог е изоставил
тоз изсъхнал и ограбен кът?
Защо ли даже птиците не кацат
на тоз единствен на хълмовете кръст? ...