gsg1981 (Гергана Георгиева)
38 8
16 июл. 2008 г., 20:29

Изоставена 

  Поэзия
658 0 3

Ти къде си сега не знам,

но се връщам отново там.

Там, където лице в лице

казвахме си "Обичам те".

Пак минавам по този път

и дърветата ми шептят...

Днес пейката тъжна и самотна стои.

Няма ни да ни приюти.

И по навик аз сядам там.

Но обгръща ме самота.

И шептят ми звездите, и говори нощта:

"Ти загуби любовта".

И нахлуват пак спомени.

И боли ме! О, как боли!

И докосвам със длан празното място до мен

и умира едно сърце.

Пак обзема ме този страх.

Изоставена, знам, че бях.

Търся винаги в мене таз проклета вина,

но разбирам, че няма я.

А ти нейде седиш сега,

хванал другата за ръка.

Не усещаш ли болка, щом помислиш за мен?

Как мълча и очаквам те...

 

                     (to be continued)

 

 

© Гергана Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??