Изоставена
Ти къде си сега не знам,
но се връщам отново там.
Там, където лице в лице
казвахме си "Обичам те".
Пак минавам по този път
и дърветата ми шептят...
Днес пейката тъжна и самотна стои.
Няма ни да ни приюти.
И по навик аз сядам там.
Но обгръща ме самота.
И шептят ми звездите, и говори нощта:
"Ти загуби любовта".
И нахлуват пак спомени.
И боли ме! О, как боли!
И докосвам със длан празното място до мен
и умира едно сърце.
Пак обзема ме този страх.
Изоставена, знам, че бях.
Търся винаги в мене таз проклета вина,
но разбирам, че няма я.
А ти нейде седиш сега,
хванал другата за ръка.
Не усещаш ли болка, щом помислиш за мен?
Как мълча и очаквам те...
(to be continued)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Георгиева Все права защищены
