17 дек. 2021 г., 16:44

Изоставената гара

1.2K 5 3

ИЗОСТАВЕНАТА ГАРА

 

Събуждам се,

а теб те няма.

Защо до мен не си?

 

Студено е,

дъхът ми става пара.

Дъждът навън вали.

 

Мрачно е.

Мъглата е голяма.

Къде се скиташ ти?

 

Почакай ме

на изоставената гара.

Там ходят тези без мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В това кратко стихотворение открих идейност, музика и извод, облечен в метафора. Много мъничко е нужно, за да бъде перфектно, но не се съмнявам, че ще го постигнеш с упоритост.
    Продължавай да пишеш, имаш заложби, Иви!💕🤗😘
  • Хареса ми!
  • Поздравления за интересния стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...