Изпей ми песен, китаро!
Изпей ми песен, китаро!
Запей ми в мажорен лад!
Още не съм от старите,
макар вече не млад.
За лято, китаро, песен изливай!
Попей ми за златния наниз!
Разбира се, далеч съм от изгрева,
но още не съм и във залез.
Аз още да целувам умея.
Стонове късам със устни.
По-нежен от мене?! Недей! Ще се смея!
По-искрен от мене във чувствата?!
Песен изпей ми, моя китаро!
Сега ми е нужен покой.
Най-добрият от Съдбата подарък -
до последния дъх да съм твой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
