Душата ми е пълна с изпепеляваща любов,
сякаш чака и иска цялата на теб да дам.
Животът е мрачен, студен и суров...
Ще стигне ли за нас тази любов, не зная?
Чакам те, с шепи пълни с надежда.
От нея не зная колко мога да ти дам.
Сърцето ми все към нея се оглежда,
защото имам нужда, но до кога не знам?
Сърцето ми е пълно и търсещо обич,
Ти знаеш, че цялата на теб ще отдам.
Мълчиш! Изпепеляваща тишина не говориш.
Обичам те, безумно, не искам веч да съм сама! ...