13 апр. 2008 г., 12:05

Изпий ме 

  Поэзия
696 0 4

Пий сълзите ми – те толкова са чисти,

пий ги, щом ти дават сили,

че от очите топли и лъчисти

останаха листа изгнили...

Пий тъгата ми – тя да те топли,

да радва твоя свят лъжовен,

пий моите плачевни вопли

във своя ден тъй весел и дъждовен.

Пий виковете ми – те да те радват,

че всеки той на теб принадлежи,

пий – сенки зли край мене се прокрадват,

а моето сърце кърви ли пак, кърви.

Пий от безсилието – то робиня твоя е

и кара ме да страдам цяла,

пий от безсилието – липса то на воля е,

а ти не даваш нито миг пощада.

Пий от болката ми – гледай как умирам,

как се свличам във краката твои,

пий и гледай с клепки как събирам

образа, що крие в себе си покой.

Пий агонията ми тъй сладка

с вкус на вино с капка мед –

аз не бях за теб загадка,

а бездушно кубче лед...

Пий от лудостта ми, от кръвта по пода –

пий, напий се с мойта скръб...

Знай едно, че си мой дори във гроба –

пий и от на мъртвата лика.

Пий със мойта смърт - за нея!

Пий и ден, и нощ безспир,

пий, а аз в гроба бавничко ще тлея,

пий за моя вечен и небесен мир.

Пий от чашата с отрова – лично ще я сипя аз

и в мига, щом жадно я изпиеш,

в гроба ще се върна в този час

и тогава аз ще пия за смъртта ти!

Весело от гроба ще надигам чаша,

с моя смях зловещ аз ще се смея

и ще будя полудяла аз нощта,

ще разказвам аз на всички за това, което

причини ми твоята душа

ненаситна, вечно жадна,

с хиляди дефекти в нея тя,

но „най-силния” и той падна

в прегръдката на таз земя!

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??