Изпий ме
Пий сълзите ми – те толкова са чисти,
пий ги, щом ти дават сили,
че от очите топли и лъчисти
останаха листа изгнили...
Пий тъгата ми – тя да те топли,
да радва твоя свят лъжовен,
пий моите плачевни вопли
във своя ден тъй весел и дъждовен.
Пий виковете ми – те да те радват,
че всеки той на теб принадлежи,
пий – сенки зли край мене се прокрадват,
а моето сърце кърви ли пак, кърви.
Пий от безсилието – то робиня твоя е
и кара ме да страдам цяла,
пий от безсилието – липса то на воля е,
а ти не даваш нито миг пощада.
Пий от болката ми – гледай как умирам,
как се свличам във краката твои,
пий и гледай с клепки как събирам
образа, що крие в себе си покой.
Пий агонията ми тъй сладка
с вкус на вино с капка мед –
аз не бях за теб загадка,
а бездушно кубче лед...
Пий от лудостта ми, от кръвта по пода –
пий, напий се с мойта скръб...
Знай едно, че си мой дори във гроба –
пий и от на мъртвата лика.
Пий със мойта смърт - за нея!
Пий и ден, и нощ безспир,
пий, а аз в гроба бавничко ще тлея,
пий за моя вечен и небесен мир.
Пий от чашата с отрова – лично ще я сипя аз
и в мига, щом жадно я изпиеш,
в гроба ще се върна в този час
и тогава аз ще пия за смъртта ти!
Весело от гроба ще надигам чаша,
с моя смях зловещ аз ще се смея
и ще будя полудяла аз нощта,
ще разказвам аз на всички за това, което
причини ми твоята душа
ненаситна, вечно жадна,
с хиляди дефекти в нея тя,
но „най-силния” и той падна
в прегръдката на таз земя!
© Яна All rights reserved.
