17 мая 2007 г., 11:31

ИЗПИСАНА

1.1K 0 22
 

Изписана съм, (като четен  разказ).

По листите безкрайни със въздишки.

Разбрана, неразбрана... но във проза.

Обичана и мразена... от всички.

В постелите съм любена от много

(и май че за това съм си родена).

Със думичката свикнала съм - "Сбогом",

за обич ще съм в друг живот родена.

Изписана съм, (като  стих любовен).

Римувана в куплети от безкрайност.

Във книгите ще бъда само спомен,

прелистена от сляпа всеотдайност.

Очите ми с цвета са на мастило.

Прочитам се, (нали съм стихотворна).

Просветвам във нощта - като кандило.

Поезия съм аз... но илюзорна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...