17 may 2007, 11:31

ИЗПИСАНА

  Poesía
1.1K 0 22
 

Изписана съм, (като четен  разказ).

По листите безкрайни със въздишки.

Разбрана, неразбрана... но във проза.

Обичана и мразена... от всички.

В постелите съм любена от много

(и май че за това съм си родена).

Със думичката свикнала съм - "Сбогом",

за обич ще съм в друг живот родена.

Изписана съм, (като  стих любовен).

Римувана в куплети от безкрайност.

Във книгите ще бъда само спомен,

прелистена от сляпа всеотдайност.

Очите ми с цвета са на мастило.

Прочитам се, (нали съм стихотворна).

Просветвам във нощта - като кандило.

Поезия съм аз... но илюзорна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...