29 февр. 2024 г., 19:05

Изпита свобода...

532 1 0

В моите чаши плачат  лозите, осиротели от човешка примитивност...

Сълзите  им се утаиха и ми загорча...

Никой не иска  да пие от утайките  и мъка...

Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...

 

Това не капан, а измамата на изпитите от теб...

Всяка една  чаша , недопита,ще е споделена с рогатия...

Всяка истина, ще е лъжа, забравена в пияно утро...

Всяка самота, ще е олюляна в тази омара, докато чакаме,да я изпием...

 

Утрото, не винаги е по-добро за размисъл...

От такива спомени, удавени във вино и безкрайна фиеста на безпамет...

Но има си и щастие, за някой друг...

Да, дяволът, който си взе поредното зрънце свобода от теб...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...