29 февр. 2024 г., 19:05

Изпита свобода...

540 1 0

В моите чаши плачат  лозите, осиротели от човешка примитивност...

Сълзите  им се утаиха и ми загорча...

Никой не иска  да пие от утайките  и мъка...

Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...

 

Това не капан, а измамата на изпитите от теб...

Всяка една  чаша , недопита,ще е споделена с рогатия...

Всяка истина, ще е лъжа, забравена в пияно утро...

Всяка самота, ще е олюляна в тази омара, докато чакаме,да я изпием...

 

Утрото, не винаги е по-добро за размисъл...

От такива спомени, удавени във вино и безкрайна фиеста на безпамет...

Но има си и щастие, за някой друг...

Да, дяволът, който си взе поредното зрънце свобода от теб...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...