29 февр. 2024 г., 19:05

Изпита свобода...

529 1 0

В моите чаши плачат  лозите, осиротели от човешка примитивност...

Сълзите  им се утаиха и ми загорча...

Никой не иска  да пие от утайките  и мъка...

Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...

 

Това не капан, а измамата на изпитите от теб...

Всяка една  чаша , недопита,ще е споделена с рогатия...

Всяка истина, ще е лъжа, забравена в пияно утро...

Всяка самота, ще е олюляна в тази омара, докато чакаме,да я изпием...

 

Утрото, не винаги е по-добро за размисъл...

От такива спомени, удавени във вино и безкрайна фиеста на безпамет...

Но има си и щастие, за някой друг...

Да, дяволът, който си взе поредното зрънце свобода от теб...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...