Lalita
15 результатов
От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
57
В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
106
1
В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
202
1
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
90
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
140
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
128
Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
131
От твоя скучен монолог ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
99
По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...
138
Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
133
Фосфорна луна ме събуди...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
188
1
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
116
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
164
2
1
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
272
1
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
147
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
