23 мар. 2007 г., 09:29

Изпитание

1.7K 0 4
Създание, обречено да страдаш,
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?

И знаеш ли дали ще се пребориш
със земните предвечни суети,
дали ще можеш ада да пребродиш,
ще стигнеш ли до ярките звезди?

Ще можеш ли в сърцето си кървящо
да заглушиш напиращия вик?
Ще тичаш ли към слънцето горящо,
ше го докоснеш ли поне за миг?

Ще можеш ли да видиш красотата
във грозната, покварена Земя?
Дали ще се удавиш във блатата
бълбукащи във твоята душа?

Когато във очите ти изгарят
болезнените, кървави сълзи,
въздушните ти кули щом събарят,
ще можеш ли ЧОВЕК да бъдеш ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...