Момичето... (Стеси)
239 398
8 июн. 2009 г., 02:30

Изплачи ме до капка 

  Поэзия » Любовная
886 0 11

Не е красив залез,
а поредният отминаващ ден
и облаците не са бели,
а вятърът преминава безлик и студен.
Мирише на буря,
но дъждът не идва.
Искам да кажа нещо,
но ти не ме чуваш,
дори не го виждаш.
Защото бях роден да живея
и живея, за да умра в лайна.
И хората, които обичах до вчера,
сега се подиграват с това.
Защо плахо ме гледаш,
като роб на своята слабост?
Сякаш ако направиш крачка,
ледът под краката ти ще се пропука.
С мен ли плашиш децата си?
И това ли е кошмарът на едно дете?
"Ако не бъдеш послушен, аз ще му кажа
и вярвай ми нощем той ще дойде да те отведе..."
Изплачи ме, скъпа,
ние просто сме живели в сън.
Иди на своето място,
прегърнала себе си,
скрий се, ще вали навън.
Ще вали в очите ти,
защото онези, които
обичаш, сега се подиграват с теб.
Смеят се на страховете ни.

© Стеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??