Момичето... (Стеси)
239 398
8.06.2009 г., 2:30 ч.

Изплачи ме до капка 

  Поезия » Любовна
905 0 11

Не е красив залез,
а поредният отминаващ ден
и облаците не са бели,
а вятърът преминава безлик и студен.
Мирише на буря,
но дъждът не идва.
Искам да кажа нещо,
но ти не ме чуваш,
дори не го виждаш.
Защото бях роден да живея
и живея, за да умра в лайна.
И хората, които обичах до вчера,
сега се подиграват с това.
Защо плахо ме гледаш,
като роб на своята слабост?
Сякаш ако направиш крачка,
ледът под краката ти ще се пропука.
С мен ли плашиш децата си?
И това ли е кошмарът на едно дете?
"Ако не бъдеш послушен, аз ще му кажа
и вярвай ми нощем той ще дойде да те отведе..."
Изплачи ме, скъпа,
ние просто сме живели в сън.
Иди на своето място,
прегърнала себе си,
скрий се, ще вали навън.
Ще вали в очите ти,
защото онези, които
обичаш, сега се подиграват с теб.
Смеят се на страховете ни.

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??