29 янв. 2010 г., 10:38

Изплакано

1.3K 0 5

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде,
заради ревността ти крадеше тя свобода,
заради ударите търсеше ласки, нежността,
заради болката и сълзите
крадеше мигове, крадеше смях.
Самотата я подтикна да търси любовта.
Виждаш ли? Ранената, осакатената, самотната?
Не, ти гледаш, но не умееш да виждаш,
както когато казваш - обичам те.
Казваш го, но не го чувстваш,
докосваш, но не усещаш.
Но не е срамно да не можеш,
срамно е, когато не искаш да се научиш
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виргинс- Фаяри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....