Jan 29, 2010, 10:38 AM

Изплакано

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде,
заради ревността ти крадеше тя свобода,
заради ударите търсеше ласки, нежността,
заради болката и сълзите
крадеше мигове, крадеше смях.
Самотата я подтикна да търси любовта.
Виждаш ли? Ранената, осакатената, самотната?
Не, ти гледаш, но не умееш да виждаш,
както когато казваш - обичам те.
Казваш го, но не го чувстваш,
докосваш, но не усещаш.
Но не е срамно да не можеш,
срамно е, когато не искаш да се научиш
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виргинс- Фаяри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...