Jan 29, 2010, 10:38 AM

Изплакано

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде,
заради ревността ти крадеше тя свобода,
заради ударите търсеше ласки, нежността,
заради болката и сълзите
крадеше мигове, крадеше смях.
Самотата я подтикна да търси любовта.
Виждаш ли? Ранената, осакатената, самотната?
Не, ти гледаш, но не умееш да виждаш,
както когато казваш - обичам те.
Казваш го, но не го чувстваш,
докосваш, но не усещаш.
Но не е срамно да не можеш,
срамно е, когато не искаш да се научиш
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виргинс- Фаяри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...