Jan 29, 2010, 10:38 AM

Изплакано

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде,
заради ревността ти крадеше тя свобода,
заради ударите търсеше ласки, нежността,
заради болката и сълзите
крадеше мигове, крадеше смях.
Самотата я подтикна да търси любовта.
Виждаш ли? Ранената, осакатената, самотната?
Не, ти гледаш, но не умееш да виждаш,
както когато казваш - обичам те.
Казваш го, но не го чувстваш,
докосваш, но не усещаш.
Но не е срамно да не можеш,
срамно е, когато не искаш да се научиш
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виргинс- Фаяри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...