29.01.2010 г., 10:38

Изплакано

1.3K 0 5

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде,
заради ревността ти крадеше тя свобода,
заради ударите търсеше ласки, нежността,
заради болката и сълзите
крадеше мигове, крадеше смях.
Самотата я подтикна да търси любовта.
Виждаш ли? Ранената, осакатената, самотната?
Не, ти гледаш, но не умееш да виждаш,
както когато казваш - обичам те.
Казваш го, но не го чувстваш,
докосваш, но не усещаш.
Но не е срамно да не можеш,
срамно е, когато не искаш да се научиш
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виргинс- Фаяри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...