Изповед
Изповед
Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри.
Но пожар ли ще запаля,
или душата си ще проиграя?
Че обичам те аз още зная,
ала истината ще призная.
Ти беше моите крила,
в дъждовния ден светлина.
Ти беше въздух и вода,
надежда, радост, топлина.
Но ти никога не ме прегърна,
на чувствата ми не отвърна
и сега аз ще си тръгна,
радостта отново ще си върна.
Погледни в очите ми,
в искрата на сълзите ми,
докосни се до душата ми
и там ще видиш мечтата ми.
В нея вече ти не си,
но сърцето ми не се освободи,
за тебе още то тупти
и душата ми не ще да му прости!
Мислех, че открил съм любовта,
но и това оказа се лъжа...
Без тебе ли да продължа?
Но как сърцето си да спра?
Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри.
Но пожар ли ще запаля,
или душата си ще проиграя?
Че обичам те аз още зная,
ала истината ще призная.
Ти беше моите крила,
в дъждовния ден светлина.
Ти беше въздух и вода,
надежда, радост, топлина.
Но ти никога не ме прегърна,
на чувствата ми не отвърна
и сега аз ще си тръгна,
радостта отново ще си върна.
Погледни в очите ми,
в искрата на сълзите ми,
докосни се до душата ми
и там ще видиш мечтата ми.
В нея вече ти не си,
но сърцето ми не се освободи,
за тебе още то тупти
и душата ми не ще да му прости!
Мислех, че открил съм любовта,
но и това оказа се лъжа...
Без тебе ли да продължа?
Но как сърцето си да спра?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Валентинов Все права защищены
