Изповед
Изповед
Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри.
Но пожар ли ще запаля,
или душата си ще проиграя?
Че обичам те аз още зная,
ала истината ще призная.
Ти беше моите крила,
в дъждовния ден светлина.
Ти беше въздух и вода,
надежда, радост, топлина.
Но ти никога не ме прегърна,
на чувствата ми не отвърна
и сега аз ще си тръгна,
радостта отново ще си върна.
Погледни в очите ми,
в искрата на сълзите ми,
докосни се до душата ми
и там ще видиш мечтата ми.
В нея вече ти не си,
но сърцето ми не се освободи,
за тебе още то тупти
и душата ми не ще да му прости!
Мислех, че открил съм любовта,
но и това оказа се лъжа...
Без тебе ли да продължа?
Но как сърцето си да спра?
Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри.
Но пожар ли ще запаля,
или душата си ще проиграя?
Че обичам те аз още зная,
ала истината ще призная.
Ти беше моите крила,
в дъждовния ден светлина.
Ти беше въздух и вода,
надежда, радост, топлина.
Но ти никога не ме прегърна,
на чувствата ми не отвърна
и сега аз ще си тръгна,
радостта отново ще си върна.
Погледни в очите ми,
в искрата на сълзите ми,
докосни се до душата ми
и там ще видиш мечтата ми.
В нея вече ти не си,
но сърцето ми не се освободи,
за тебе още то тупти
и душата ми не ще да му прости!
Мислех, че открил съм любовта,
но и това оказа се лъжа...
Без тебе ли да продължа?
Но как сърцето си да спра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Валентинов Всички права запазени
