24 сент. 2007 г., 16:28

ИЗПОВЕД

Поэзия

1.1K 0 21

Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха
дари ме с внуци - вече във чужбина...
В големия пожар останах с дрехите.
От къщата стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога
отново дом да почна да изграждам.
И все се питах. За какво ми е?
И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре сега живеят внуците,
това ме топли вътре, като огън.
А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...
(И имах за кого да го направя.)
Грешил съм много в младостта си.
Било, каквото... Днес не съжалявам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

danisab (Ниела Вон)

'А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...'

Тази част от стиха ти ме разплака.Вярвам, че добрите хора имат такива част от живота си, която ги е направила по-отговорна.

А стихът ти? На части си чета творчеството ти тия дни. Умееш да разкриваш горестната част от човешкия свят...

2008-02-07T18:46:06+02:00
Индиана (Криси)

Ще изплагиатствам: "Боже, колко мъка има по света...".
Невероятна си, Доче...!!! Прекланям ти се.

2007-09-28T22:47:21+03:00
valiu6 (Мария Чакърова)

Страхотно разтърсващо е,и те кара да се замислиш!!!!!!!!!!! Браво!

2007-09-28T15:46:09+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мила Доче, какъв живот, докато се огледаш
и вече няма никой край теб! Ега ти живота???
Силно, докосващо пишеш!!!

2007-09-28T15:10:25+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Разтърси ме!
Плача!

2007-09-28T15:03:55+03:00