24 sept 2007, 16:28

ИЗПОВЕД

Poesía

1.1K 0 21

Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха
дари ме с внуци - вече във чужбина...
В големия пожар останах с дрехите.
От къщата стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога
отново дом да почна да изграждам.
И все се питах. За какво ми е?
И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре сега живеят внуците,
това ме топли вътре, като огън.
А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...
(И имах за кого да го направя.)
Грешил съм много в младостта си.
Било, каквото... Днес не съжалявам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

danisab (Ниела Вон)

'А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...'

Тази част от стиха ти ме разплака.Вярвам, че добрите хора имат такива част от живота си, която ги е направила по-отговорна.

А стихът ти? На части си чета творчеството ти тия дни. Умееш да разкриваш горестната част от човешкия свят...

2008-02-07T18:46:06+02:00
Индиана (Криси)

Ще изплагиатствам: "Боже, колко мъка има по света...".
Невероятна си, Доче...!!! Прекланям ти се.

2007-09-28T22:47:21+03:00
valiu6 (Мария Чакърова)

Страхотно разтърсващо е,и те кара да се замислиш!!!!!!!!!!! Браво!

2007-09-28T15:46:09+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мила Доче, какъв живот, докато се огледаш
и вече няма никой край теб! Ега ти живота???
Силно, докосващо пишеш!!!

2007-09-28T15:10:25+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Разтърси ме!
Плача!

2007-09-28T15:03:55+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0