24 sept 2007, 16:28

ИЗПОВЕД

  Poesía
1.1K 0 21
Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха
дари ме с внуци - вече във чужбина...
В големия пожар останах с дрехите.
От къщата стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога
отново дом да почна да изграждам.
И все се питах. За какво ми е?
И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре сега живеят внуците,
това ме топли вътре, като огън.
А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...
(И имах за кого да го направя.)
Грешил съм много в младостта си.
Било, каквото... Днес не съжалявам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 'А преди седмица - погребах кучето.
    И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...'

    Тази част от стиха ти ме разплака.Вярвам, че добрите хора имат такива част от живота си, която ги е направила по-отговорна.

    А стихът ти? На части си чета творчеството ти тия дни. Умееш да разкриваш горестната част от човешкия свят...
  • Ще изплагиатствам: "Боже, колко мъка има по света...".
    Невероятна си, Доче...!!! Прекланям ти се.
  • Страхотно разтърсващо е,и те кара да се замислиш!!!!!!!!!!! Браво!
  • Мила Доче, какъв живот, докато се огледаш
    и вече няма никой край теб! Ега ти живота???
    Силно, докосващо пишеш!!!
  • !!!
    Разтърси ме!
    Плача!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...