24 sept 2007, 16:28

ИЗПОВЕД

Poesía

1.1K 0 21

Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха
дари ме с внуци - вече във чужбина...
В големия пожар останах с дрехите.
От къщата стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога
отново дом да почна да изграждам.
И все се питах. За какво ми е?
И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре сега живеят внуците,
това ме топли вътре, като огън.
А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...
(И имах за кого да го направя.)
Грешил съм много в младостта си.
Било, каквото... Днес не съжалявам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

danisab (Ниела Вон)

'А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...'

Тази част от стиха ти ме разплака.Вярвам, че добрите хора имат такива част от живота си, която ги е направила по-отговорна.

А стихът ти? На части си чета творчеството ти тия дни. Умееш да разкриваш горестната част от човешкия свят...

2008-02-07T18:46:06+02:00
Индиана (Криси)

Ще изплагиатствам: "Боже, колко мъка има по света...".
Невероятна си, Доче...!!! Прекланям ти се.

2007-09-28T22:47:21+03:00
valiu6 (Мария Чакърова)

Страхотно разтърсващо е,и те кара да се замислиш!!!!!!!!!!! Браво!

2007-09-28T15:46:09+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мила Доче, какъв живот, докато се огледаш
и вече няма никой край теб! Ега ти живота???
Силно, докосващо пишеш!!!

2007-09-28T15:10:25+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Разтърси ме!
Плача!

2007-09-28T15:03:55+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0