Sep 24, 2007, 4:28 PM

ИЗПОВЕД

Poetry

1.1K 0 21

Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...

Отгледах го самичък. За утеха
дари ме с внуци - вече във чужбина...
В големия пожар останах с дрехите.
От къщата стърчеше прав коминът...

Продадох бъбрека си, за да мога
отново дом да почна да изграждам.
И все се питах. За какво ми е?
И трябва ли и дом на самотата?

Нали добре сега живеят внуците,
това ме топли вътре, като огън.
А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...

Корав бях. Планини повдигах някога...
(И имах за кого да го направя.)
Грешил съм много в младостта си.
Било, каквото... Днес не съжалявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

danisab (Ниела Вон)

'А преди седмица - погребах кучето.
И вярваш ли ми – плаках върху гроба му...'

Тази част от стиха ти ме разплака.Вярвам, че добрите хора имат такива част от живота си, която ги е направила по-отговорна.

А стихът ти? На части си чета творчеството ти тия дни. Умееш да разкриваш горестната част от човешкия свят...

2008-02-07T18:46:06+02:00
Индиана (Криси)

Ще изплагиатствам: "Боже, колко мъка има по света...".
Невероятна си, Доче...!!! Прекланям ти се.

2007-09-28T22:47:21+03:00
valiu6 (Мария Чакърова)

Страхотно разтърсващо е,и те кара да се замислиш!!!!!!!!!!! Браво!

2007-09-28T15:46:09+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мила Доче, какъв живот, докато се огледаш
и вече няма никой край теб! Ега ти живота???
Силно, докосващо пишеш!!!

2007-09-28T15:10:25+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Разтърси ме!
Плача!

2007-09-28T15:03:55+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0