27 нояб. 2008 г., 13:20

Изповед 

  Поэзия
990 0 0

Да бъдем двама с тебе откровени.

    Да си разкрием истината на четири очи,

    че чувствата, усещам, вече доста са ранени.

    Нека си я кажем, макар че ще боли.

 

 

    Знам, че невъзможно е да почнем отначало.

    Липсва вече чудотворната, запалваща любов искра.

    Времето – цялата си тежест на раменете ни изляло

    и една единствена, отронена от теб сълза.

 

 

    Истината да си кажем – знам, че ще боли.

    Искрени един със друг да бъдем ний веднъж поне,

    макар че представата за другия веднага ще се изкриви,

    като спрем заблудата неимоверно да расте.

© Александър Валериев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??