27 нояб. 2008 г., 13:20

Изповед

1.3K 0 0

Да бъдем двама с тебе откровени.

    Да си разкрием истината на четири очи,

    че чувствата, усещам, вече доста са ранени.

    Нека си я кажем, макар че ще боли.

 

 

    Знам, че невъзможно е да почнем отначало.

    Липсва вече чудотворната, запалваща любов искра.

    Времето – цялата си тежест на раменете ни изляло

    и една единствена, отронена от теб сълза.

 

 

    Истината да си кажем – знам, че ще боли.

    Искрени един със друг да бъдем ний веднъж поне,

    макар че представата за другия веднага ще се изкриви,

    като спрем заблудата неимоверно да расте.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Валериев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...