Да бъдем двама с тебе откровени.
Да си разкрием истината на четири очи,
че чувствата, усещам, вече доста са ранени.
Нека си я кажем, макар че ще боли.
Знам, че невъзможно е да почнем отначало.
Липсва вече чудотворната, запалваща любов искра.
Времето – цялата си тежест на раменете ни изляло
и една единствена, отронена от теб сълза.
Истината да си кажем – знам, че ще боли.
Искрени един със друг да бъдем ний веднъж поне,
макар че представата за другия веднага ще се изкриви,
като спрем заблудата неимоверно да расте.
© Александър Валериев Всички права запазени