Nov 27, 2008, 1:20 PM

Изповед

  Poetry
1.3K 0 0

Да бъдем двама с тебе откровени.

    Да си разкрием истината на четири очи,

    че чувствата, усещам, вече доста са ранени.

    Нека си я кажем, макар че ще боли.

 

 

    Знам, че невъзможно е да почнем отначало.

    Липсва вече чудотворната, запалваща любов искра.

    Времето – цялата си тежест на раменете ни изляло

    и една единствена, отронена от теб сълза.

 

 

    Истината да си кажем – знам, че ще боли.

    Искрени един със друг да бъдем ний веднъж поне,

    макар че представата за другия веднага ще се изкриви,

    като спрем заблудата неимоверно да расте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Валериев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...