Изповед
Седя...и чакам!Но кого ли?
Никой не пристига в този мрак!...
Сърцето мъничко трепери,
не разбирам аз защо?!И как?!
Знам само,че отдавна чака
едно лице от сън красив!
Едно сърце истива в мрака,
копнее мъничко любов!
А тоз конпеж по-силен става,
душа,жадуваща за силна страст!
Едно сърце не спря да се раздава,
но не получи обич...нито част!
Сънят ми нежен го погълна,
ранено то нададе зов...
За обич кратка,ала пълна,
поне за мъничко любов!
Самотно,празно и студено,
живее сякащ ден за ден.
Всеки път е за последно,
но никой не замисли се за мен!
Живея в приказка без край и смисъл,
храня се с надеждата,че има Рай!
Любовта за мен е само мисъл,
не мога да я имам!Слагам край!
Единствено в съня се чувствам жива!
Едва тогаз изпитвам страст...
Желана,искрена,красива,
обичана от някой в този час!
И този някой аз обичам,
неистово към него се стремя!
Името му неизвестно да изричам,
очите му вълшебни да следя!
Сърцето малко той открадна,
дори не знам къде го скри!
но знам,че винаги щом падна-
мисълта за него ме крепи!
Не знам и аз коя съм вече!
не виждам нищо,само мрак,
самотна стая,мъничко човече...
Но ще живея!Няма как!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иринка Все права защищены
))Нямам нищо публикувано във вестник,но затова пък нета е пълен с мойте изцепки
