Изповед
Аз мога да имам много неща,
но нещо никога няма да имам-
твоето утро и ранна зора,
твоя ден и нощта...
Аз няма да бъда твоя жена,
не съм тая, с която ще побелееш,
с мен никога няма да имаш деца,
с мен няма ден след ден да живееш...
Но аз съм страстта и мокрите сънища,
с които изгаряш и жадно зовеш,
аз съм реалната жива илюзия,
океан от огнен копнеж.
Аз съм и бурята, дето вихри и стене,
аз съм огън и лед,
аз съм вятърът, грабнал сърцето ти,
аз съм златен телец.
Аз съм и болката, пареща нощем,
аз съм милувка и красота,
аз съм безкрайната, нежна, божествена,
аз съм горчивата малка сълза.
Аз съм пълната чаша с искряща омая,
аз съм страхът и върхът,
аз съм сладка зовяща измама,
аз съм Грехът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
