Изповед

Кажи ми как стигнахме дотук...

да се лъжем и двамата напук?

Каза, че не лъжеш и не ме предаваш,

но защо правиш обратното на това, което казваш?

Но не бива да забравяме чувствата, нали?

Искам само да те питам...

Кой за теб съм бил преди?

И защо ме караш пак да викам?

Каза, че за теб няма друг,

но съм бил поредния боклук.

За твоята любов искаш ти звезди,

но не се интересуваш дали не даваш на другите сълзи.

В момента пред мен стои затворена врата,

трябва ли да я отворя за теб?

Сигурна ли си, че знаеш какво те чака там?

Може би там ще видиш мен, искащ обратно теб?

Вратата се открехва,

през нея прониква слънцето,

всичко което знаех и чувствах...

пак превръща се в прах!

Там ти виждаш момче с окови,

което с всеки изминал миг умира.

Неговото черно сърце те плаши...

но не знаеш, че заради теб той умира!

След време момчето се подготвя...

Подготвя се да умре в този леден мраз...

Дано това, което правя ти напомня,

че това момче съм аз!

След всичко това,

надявам се, си доволна...

успя да се справиш с това...

уби ме, доказа, че си по-достойна!

Може би някой ден ще се промениш...

Може би ще станеш честна и почтена...

Но след време ти ще си припомниш,

че не ти беше наранена и унижена...

Може би така ще си прекарвам живота...

Пълен със самота и празнота...

Ти не чуваш моя вик раздиращ нощта,

защото за теб съм поредната шега.