13 янв. 2010 г., 20:33

Изповед

921 0 1

Къде си ти?

Не влизаш в мойта стая.

Не виждам пламъка в очите ти -

или за тебе съм "оная",

която ти досажда винаги...

 

Не съм онази същата -

разнищена, оголена, засрамена,

но винаги при тебе връщам се.

Но ти къде си? Пак не зная!

 

Животът ми безсмислен е -

не диря празниците вече

и няма да те видя,

и не ще почувствам твоя полъх.

 

Сърцето ми не иска да се крие,

а да вика и крещи от устрема към теб,

но ти не влизаш вече и стаята е празна...

 

Безкрайно пусто е, студено!

Къде си ти? Не зная.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....