13 янв. 2010 г., 20:33

Изповед

924 0 1

Къде си ти?

Не влизаш в мойта стая.

Не виждам пламъка в очите ти -

или за тебе съм "оная",

която ти досажда винаги...

 

Не съм онази същата -

разнищена, оголена, засрамена,

но винаги при тебе връщам се.

Но ти къде си? Пак не зная!

 

Животът ми безсмислен е -

не диря празниците вече

и няма да те видя,

и не ще почувствам твоя полъх.

 

Сърцето ми не иска да се крие,

а да вика и крещи от устрема към теб,

но ти не влизаш вече и стаята е празна...

 

Безкрайно пусто е, студено!

Къде си ти? Не зная.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...