Изповед
922
0
1
Къде си ти?
Не влизаш в мойта стая.
Не виждам пламъка в очите ти -
или за тебе съм "оная",
която ти досажда винаги...
Не съм онази същата -
разнищена, оголена, засрамена,
но винаги при тебе връщам се.
Но ти къде си? Пак не зная!
Животът ми безсмислен е -
не диря празниците вече
и няма да те видя,
и не ще почувствам твоя полъх.
Сърцето ми не иска да се крие,
а да вика и крещи от устрема към теб,
но ти не влизаш вече и стаята е празна...
Безкрайно пусто е, студено!
Къде си ти? Не зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Бонева Всички права запазени
