Къде си ти?

Не влизаш в мойта стая.

Не виждам пламъка в очите ти -

или за тебе съм "оная",

която ти досажда винаги...

Не съм онази същата -

разнищена, оголена, засрамена,

но винаги при тебе връщам се.

Но ти къде си? Пак не зная!

Животът ми безсмислен е -

не диря празниците вече

и няма да те видя,

и не ще почувствам твоя полъх.

Сърцето ми не иска да се крие,

а да вика и крещи от устрема към теб,

но ти не влизаш вече и стаята е празна...

Безкрайно пусто е, студено!

Къде си ти? Не зная.