4 апр. 2010 г., 08:20

Изповед

667 0 5

Господи, животът си отива,

а в мен сърцето - младо и игриво

тре­п­ти все още не­с­по­кой­но.

В гър­ди­те пее пти­ца по­й­на.

На­пук на ки­чу­ри­те сне­ж­ни

бликат чу­в­с­т­ва­та ми не­ж­ни.

Ус­ми­х­вам се, оби­чам и ме­ч­тая,

за ста­ро­ст­та не ис­кам и да зная.

Край ме­не про­лет три­ум­фи­ра,

жи­во­тът в пъ­п­ки­те на­пи­ра,

ус­ми­х­на­то­то мъ­ни­ч­ко ко­ки­че

под жъл­та шу­ма пак на­д­ни­ча...

И за ка­к­во сър­це­то ми да стра­да,

ко­га­то по ду­ша съм още мла­да?

Ко­га­то цве­т­ни съ­ни­ща съ­ну­вам

и с пти­ци­те ле­тя и се въл­ну­вам,

в спо­ме­ни­те си ща­с­т­ли­ва ти­чам

и чрез децата си от­но­во ще оби­чам...

 

До­ри да ста­на немощна старица,

ду­ша­та ми ще пее ка­то пти­ца!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много оптимистично !
    Браво на теб !
    Шестичка !
  • Христос возкресе, приятели!Благодаря за добрите чуство и светлите мисли! Жлая мир, любов и щастие в домовете ви, топлина в сърцата ви и светли, чисти хоризонти за полет на творческата ви мисъл!Бъдете благословени!
  • Продължавай да си пойна птица, не мисли за немощна старица! Честит празник ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
  • На­пук на ки­чу­ри­те сне­ж­ни
    бликат чу­в­с­т­ва­та ми не­ж­ни.

    Генка,остани винаги такава!!!
  • "И за ка­к­во сър­це­то ми да стра­да,
    ко­га­то по ду­ша съм още мла­да?"

    Остани винаги такава!!!

    Поздрави!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...