Изповед
Господи, животът си отива,
а в мен сърцето - младо и игриво
трепти все още неспокойно.
В гърдите пее птица пойна.
Напук на кичурите снежни
бликат чувствата ми нежни.
Усмихвам се, обичам и мечтая,
за старостта не искам и да зная.
Край мене пролет триумфира,
животът в пъпките напира,
усмихнатото мъничко кокиче
под жълта шума пак наднича...
И за какво сърцето ми да страда,
когато по душа съм още млада?
Когато цветни сънища сънувам
и с птиците летя и се вълнувам,
в спомените си щастлива тичам
и чрез децата си отново ще обичам...
Дори да стана немощна старица,
душата ми ще пее като птица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени