28 окт. 2021 г., 17:14

Изповед

772 0 0

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна  в душата ми, 
зора  във  очите.
Мое перо вдъхновено,
в стих кадифен моя мисъл,
шепот тих на сърцето,
изповед моя пречиста.
Извор животворен,
жажда за обич,
мисъл блажена,
пулс разтревожен.
Моя сълза бисерна,
грях искан в сън сладък,
дъх мой наситен,
с огнедишаща лава.
Еликсир божествен,
любовно причастие,
целувка вълшебна,
моя обич и щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...