28.10.2021 г., 17:14

Изповед

774 0 0

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна  в душата ми, 
зора  във  очите.
Мое перо вдъхновено,
в стих кадифен моя мисъл,
шепот тих на сърцето,
изповед моя пречиста.
Извор животворен,
жажда за обич,
мисъл блажена,
пулс разтревожен.
Моя сълза бисерна,
грях искан в сън сладък,
дъх мой наситен,
с огнедишаща лава.
Еликсир божествен,
любовно причастие,
целувка вълшебна,
моя обич и щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...