28.10.2021 г., 17:14

Изповед

783 0 0

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна  в душата ми, 
зора  във  очите.
Мое перо вдъхновено,
в стих кадифен моя мисъл,
шепот тих на сърцето,
изповед моя пречиста.
Извор животворен,
жажда за обич,
мисъл блажена,
пулс разтревожен.
Моя сълза бисерна,
грях искан в сън сладък,
дъх мой наситен,
с огнедишаща лава.
Еликсир божествен,
любовно причастие,
целувка вълшебна,
моя обич и щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...