28 oct 2021, 17:14

Изповед

787 0 0

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна  в душата ми, 
зора  във  очите.
Мое перо вдъхновено,
в стих кадифен моя мисъл,
шепот тих на сърцето,
изповед моя пречиста.
Извор животворен,
жажда за обич,
мисъл блажена,
пулс разтревожен.
Моя сълза бисерна,
грях искан в сън сладък,
дъх мой наситен,
с огнедишаща лава.
Еликсир божествен,
любовно причастие,
целувка вълшебна,
моя обич и щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...