28 oct 2021, 17:14

Изповед

779 0 0

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна  в душата ми, 
зора  във  очите.
Мое перо вдъхновено,
в стих кадифен моя мисъл,
шепот тих на сърцето,
изповед моя пречиста.
Извор животворен,
жажда за обич,
мисъл блажена,
пулс разтревожен.
Моя сълза бисерна,
грях искан в сън сладък,
дъх мой наситен,
с огнедишаща лава.
Еликсир божествен,
любовно причастие,
целувка вълшебна,
моя обич и щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...