4 июн. 2022 г., 20:32

Изповед

679 0 1

Какво от туй, че остарявам

научих хиляди неща,

разбрах ,какво е зло и суета,

какво е радост и тъга.

След много време помъдрях

и хората край мене опознах,

на лошото отвръщах с доброта

и радвах се на малките неща.

Разбрах,че всеки ден ми е подарък,

и трябва да живея за мига,

денят ми да е пълен с радост,

любов,усмивки,доброта.

Какво от туй,че остарявам,

все някога ще има край

обичах,радвах се, копнях

и щастието си сама избрах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...