4.06.2022 г., 20:32

Изповед

689 0 1

Какво от туй, че остарявам

научих хиляди неща,

разбрах ,какво е зло и суета,

какво е радост и тъга.

След много време помъдрях

и хората край мене опознах,

на лошото отвръщах с доброта

и радвах се на малките неща.

Разбрах,че всеки ден ми е подарък,

и трябва да живея за мига,

денят ми да е пълен с радост,

любов,усмивки,доброта.

Какво от туй,че остарявам,

все някога ще има край

обичах,радвах се, копнях

и щастието си сама избрах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...