4.06.2022 г., 20:32

Изповед

678 0 1

Какво от туй, че остарявам

научих хиляди неща,

разбрах ,какво е зло и суета,

какво е радост и тъга.

След много време помъдрях

и хората край мене опознах,

на лошото отвръщах с доброта

и радвах се на малките неща.

Разбрах,че всеки ден ми е подарък,

и трябва да живея за мига,

денят ми да е пълен с радост,

любов,усмивки,доброта.

Какво от туй,че остарявам,

все някога ще има край

обичах,радвах се, копнях

и щастието си сама избрах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...