4.06.2022 г., 20:32

Изповед

681 0 1

Какво от туй, че остарявам

научих хиляди неща,

разбрах ,какво е зло и суета,

какво е радост и тъга.

След много време помъдрях

и хората край мене опознах,

на лошото отвръщах с доброта

и радвах се на малките неща.

Разбрах,че всеки ден ми е подарък,

и трябва да живея за мига,

денят ми да е пълен с радост,

любов,усмивки,доброта.

Какво от туй,че остарявам,

все някога ще има край

обичах,радвах се, копнях

и щастието си сама избрах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...