Какво от туй, че остарявам
научих хиляди неща,
разбрах ,какво е зло и суета,
какво е радост и тъга.
След много време помъдрях
и хората край мене опознах,
на лошото отвръщах с доброта
и радвах се на малките неща.
Разбрах,че всеки ден ми е подарък,
и трябва да живея за мига,
денят ми да е пълен с радост,
любов,усмивки,доброта.
Какво от туй,че остарявам,
все някога ще има край
обичах,радвах се, копнях
и щастието си сама избрах.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
