Какво от туй, че остарявам
научих хиляди неща,
разбрах ,какво е зло и суета,
какво е радост и тъга.
След много време помъдрях
и хората край мене опознах,
на лошото отвръщах с доброта
и радвах се на малките неща.
Разбрах,че всеки ден ми е подарък,
и трябва да живея за мига,
денят ми да е пълен с радост,
любов,усмивки,доброта.
Какво от туй,че остарявам,
все някога ще има край
обичах,радвах се, копнях
и щастието си сама избрах.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
