Какво от туй, че остарявам
научих хиляди неща,
разбрах ,какво е зло и суета,
какво е радост и тъга.
След много време помъдрях
и хората край мене опознах,
на лошото отвръщах с доброта
и радвах се на малките неща.
Разбрах,че всеки ден ми е подарък,
и трябва да живея за мига,
денят ми да е пълен с радост,
любов,усмивки,доброта.
Какво от туй,че остарявам,
все някога ще има край
обичах,радвах се, копнях
и щастието си сама избрах.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
